Гледане на пазителите: Американски медии репортажи от Газа
На 14 декември попаднах на репортаж на уеб страницата на CNN, озаглавен „ Гледайте репортажа на Клариса Уорд от вътрешността на Газа за първи път от началото на войната “, който сграбчи вниманието ми, както нормално вършат положителните заглавия. Подзаглавието в допълнение ускори интереса ми – „ Клариса Уорд от CNN стана очевидец на ужаса и филантропичната рецесия, разгръщаща се в Газа по време на посещаване в полева болница в Рафа, ръководена от Обединените арабски емирства “.
Американски публицисти не са репортажи от Газа – като се изключи няколко, включени в израелските войски – тъй като Израел, като окупационна мощ, която управлява границите на Ивицата Газа, отхвърля достъп на задгранични публицисти и оказва напън върху Египет да го направи както добре. Така че бях заинтересован от това по какъв начин Уорд съумя да получи достъп и видях нейния отчет като късмет да науча дали такова отразяване на място би компенсирало като цяло ужасното медийно отразяване на западните медии през предходните девет седмици.
През предходните два месеца следих мощно произраелско, накриво и ненапълно отразяване, изключително по американската телевизия.
Видях множеството водещи на вести и водещи на излъчвания, изразяващи мощно користолюбие към Израел, в думите, тона на гласа и публицистичния избор. Преобладаването на военни разбори от пенсионирани американски висши офицери беше еднообразно ориентирано към Израел и против Хамас.
Потокът от надълбоко човешко, персонализирано, топло и прочувствено отразяване на израелски заложници и жертви контрастира с доста по-плитки и по-малко отчети за палестинските жертви и пандизчии.
Затова се чудех дали отчетът от полева болница в Газа ще бъде по-добър, по-балансиран, по-човешки? Затова щракнах върху връзката към историята на CNN, с цел да открия по какъв начин се оповестява от вътрешността на Газа на фона на всеобщите убийства и човешкото страдалчество. Това, което следва, са няколко наблюдения върху мощните и слабите страни на отчета. Важно е да ги посочим като образец за практиките, които изтезават отразяването на войната в Газа от множеството американски медии.
Силата на отчета е, че CNN и Уорд и нейният екип направиха изпитание да влязат в Газа, да видят сами човешките и материални условия и да споделят със света облиците, думите и страстите на шепа палестинци от Газа. Поздравявам ги и им благодаря и се надявам да подбуден други публицисти да влязат в Газа по всеки вероятен безвреден метод.
Докладът също по този начин излага феновете на диапазона от човешко страдалчество, боязън и беззащитност, които в този момент дефинират Газа. Той предлага фрагменти от историите на редица жертви, в това число дребни деца и едно малко дете сираче.
Видеото също по този начин улавя момента, в който Израел бомбардира място покрай болницата; той показва плашещото чувство да чуеш и почувстваш удара на снаряд или бомба, което палестинците в Газа изпитват всеки час.
Уорд максимизира мощната композиция от изображения, цитати от хора, които интервюира, и личните си описания, което малкия екран в най-хубавия си тип може да направи толкоз добре. Тя прелестно разрешава на фена да почувства това, което би изпитал всеки клиент на болничното заведение, когато тя споделя, че усеща „ във всяко легло още един удар в червата “, както направих, когато гледах нейния репортаж. Тя с право назовава всеобщото страдалчество и непрестанната гибел в Газа „ един от най-големите ужаси на актуалната война “ и „ прозорец към пъкъла “.
Но на други места отчетът не дава отговор на отговорността на публицистите да даде на публиката относително цялостна картина на обстановката на място в Газа. Ето няколко образеца за това по какъв начин едно в допълнение изречение, фраза или единствено няколко думи повече биха разрешили на феновете да схванат цялостния подтекст на живота на тези приети в болница млади палестинци, измежду аргументите, жертвите и участниците в по-широкия спор.
Уорд загатва единствено един път, първоначално, повече от 22 000 военни удара на Израел и тяхната „ активност и жестокост “. Но тя пропуща да каже, че израелските бомбардировки са били толкоз безразборни и смъртоносни, че правните учени считат протичащото се в Газа за геноцид и има няколко огромни правосъдни каузи в Съединени американски щати и Европа за прекъсването му. В отчета се споделя, че множеството пациенти са дами и деца, които също съставляват два от всеки три смъртни случая. Но не се отнася до обстоятелството, че бомбардировките на Израел са довели до повече от 80 000 мъртви, ранени и изчезнали палестинци, множеството от които са цивилни, убити вкъщи, в лечебни заведения или ръководени от Организация на обединените нации учебни заведения, превърнати в приюти. В отчета се загатва, че болничното заведение в ОАЕ приема пациенти от други медицински заведения, които са пренаселени, само че не се споделя за какво е по този начин – тъй като Израел систематично е бомбардирал и нахлувал в множеството лечебни заведения в Газа до степен, че те са отвън строя. Освен това не се загатват стотиците медицински служащи, убити от Израел, което докара до сериозен дефицит на медицински личен състав. Докладът показва спонтанния турникет върху един ранен мъж, който е бил признат по неотложност в болничното заведение, само че не разкрива, че това се дължи на това, че Израел блокира доставката на животоспасяващи и даже съществени медицински консумативи. Всички страдащи хора, които Уорд интервюира – с техните ампутирани крака, убити членове на фамилията, счупени кости и обезобразени лица – са показани най-вече в въздържан, съвсем нереален подтекст, който не улавя цялостната им човещина или цялостната природа на спора. Следователно множеството от палестинците, които срещаме в историята, наподобяват като едноизмерни, карикатурни фигури, изразяващи единствено боязън, злощастие и паника. Ние, публиката, най-много съжаляваме палестинците, само че в действителност не ги познаваме, тъй като никакви други страсти с изключение на съжалението не ни свързват с тях. Казват ни, че един от пациентите – 20-годишната Лама, която е изгубила крайници си – е учила за инженер. Но не сме осведомени, че Израел освен е счупил нейното тяло, само че и нейните фантазии, като е опустошил университетите в Газа, правейки невероятно младежите в Газа да следват висше обучение през идващите години. От отчета излиза наяве, че Лама и фамилията й са избягали от вкъщи си по заповед на Израел, само че по-късно са били бомбардирани в дома, където са потърсили леговище. Но не ни се споделя, че 80 % от 2,3-милионното население на Газа е разселено и живее в ужасяващи условия, влошени още повече от цялостната обсада на Израел, която прекъсна храната, електричеството, водата и медикаментите. Докладът разисква Газа в подтекста на други спорове в Европа и Близкия изток, само че не загатва това като последния епизод от 75-годишното и продължаващо етническо пречистване, колонизация и окупация на палестинците от Израел. Това не се отнася до обстоятелството, че болшинството от жителите на Газа са бежанци или потомци на бежанци, които са били принудени да изоставен домовете си от еврейските милиции през 1948 година, с цел да избегнат убийството си. Докато отчетът загатва, че Израел и Египет са създали достъпа до Газа „ съвсем неосъществим “, наподобява демонстрира, че това е по този начин заради заплахата от израелските бомбардировки. Това опрощение е много необичайно поради обстоятелството, че западни публицисти са били на всички места по фронтовите линии във войната в Украйна, където са изправени пред съветски бомбардировки. Докладът заобикаля да споделя, че на задгранични публицисти е неразрешено да влизат в Газа, тъй като Израел желае да управлява описа за войната.Не познавам персонално Клариса Уорд, само че познавам доста репортери на CNN от най-ранните дни на канала и знам, че те са откровени експерти, които имат за цел да вършат качествена публицистика. Така че моите мнения не са ориентирани към кореспондента или CNN като цяло, а по-скоро се стремят да подчертаят слабостите на такива отчети, които отразяват огромна част от неправилното отразяване на Съединени американски щати на нападението на Израел против Газа.
Повдигам въпроса за неприятното медийно отразяване на нашия район, тъй като в Съединените щати, Обединеното кралство и други западни страни видях вредата, породена от насърчаването на възгледите на израелските и западните държавни управления над всички останали.
Тъй като медиите са главният публичен източник на информация за Близкия изток, пристрастното отразяване в продължение на доста десетилетия сътвори дезинформирано поданство. Това увековечи поддръжката на държавното управление за израелската колониална система на апартейд, която в този момент желае да прогони на Синайския полуостров повече палестинци от Газа. Това от своя страна разрешава на Израел да се съпротивлява на всевъзможни съществени миротворчески старания и да отхвърля да се преценява с интернационалните правни правила. Резултатът е хроничната и все по-зловеща война, на която сме очевидци в наши дни.
Нашата обща битка за основаване на свят на правдивост и мир продължава. Ние в света на публицистиката би трябвало да се засилим бързо и уверено, с цел да играем градивна роля, като използваме инструментите, които познаваме толкоз добре, с цел да предаваме истините оттатък границите.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
